The Trip

It was summer and the family decided to finally take the break to see their relatives up north and catch up on the many years that separated them. Hristoforos was so excited to make his first trip ever and asked his mother on what clothes to bring. His father urged him to bring something that is of light materials as it would be warm to where the family was going.



They decided to take the early morning trip and requested a friend who works at the hotel to bring them to the bus station using their car and return the same to the villa right after sending them off. The boy woke up at 5 in the morning, freshened up, took his back pack and hurried down where his father sipped coffee as his mother made them a sandwich for the long trip. Their friend drove him to the bus station and waited until they boarded their bus which was to depart at six in the morning. The couple was seated at the left side on the third row while Hristoforos was on the right side, beside a middle-aged woman who was just as big as his mother, looking was neat and decent.



“This you first trip son?” asked the stranger who smiled as she looked at the boy who was fastening his seat belt with trembling hands.



“Yes, Ma’am,” replied the lad who was wondering how the woman was able to figure him out.



“You need not worry, you are on board the safest of all drivers. I should know ’cause I’ve been riding his bus for the last 25 years.”



“Is that so? You’re a frequent traveller Ma’am!” asked Hristoforos.



“Yeah! Everyday except weekends.” “Are you off for a family vacation?



“Yes. My parents and I are going to visit some relatives we haven’t seen for a long time. They live somewhere up north and this trip has been long overdue.” Replied the lad who was feeling more relaxed now. His mother watched him sitting comfortably and enjoying the conversation he was having with the woman.



His father who was also seated at the isle could not help but over hear the conversation and gave out a smile every once in a while. In the middle of the trip. Hristoforos’s mother passed on a sandwich to the boy and offered another one to the woman beside him but which was politely declined by her. Hristoforos ate his sandwich and gulped on the water he brought with him. After about an hour, the family reached their destination and got up. Hristoforos straightened his legs before rising to get his things and thanked the woman who was looking at him with a grin.



“This is our stop now. I hope you have a good travel just as I have enjoyed mine with you,” said Hristoforos.

“Thank you. You enjoy your vacation with your family and relatives too,” replied the woman.

“I will. Oh! And you were right about the driver. He sure drives well! No wonder you really trust him”

“I know. He is my husband” and with that the woman waved at the boy and looked away with a beautiful smile.

Hristoforos Amanatidis - Vodafone and O2 finally bring 4G to London

Years after the technology was developed, it seems that mobile phone giants O2 and Vodafone have finally decided that their London customers should have access to 4G data services.

It was reported this week that O2 will be enabling London, Leeds and Bradford with its 4G service, while Vodafone will limit the implementation to specific areas of London. The news comes as a relief to Londoners who have been desperate for improved data services in the nation’s capital.

Christoforos Nikos Amanatidis, who splits his time between his homes in London and Dubai, welcomed the plans. He comments:

“I find it incredible that it has taken the mainstream networks so long to bring 4G to London. I’ve travelled to some tiny cities within Europe and been able to access 4G, so it’s great to see that London is finally catching up. London is usually such a leader in the deployment of new technology, it’s surprising that it has taken this long for the mobile phone companies to provide 4G there. ”

Until now, the only company within the UK to offer ‘superfast’ mobile data has been EE, which launched the service in October 2012 and now covers 105 cities. Now EE will find itself competing with the network giants for its share of the 4G customer marketplace. Mobile network Three also intends to launch a 4G service in December 2013, targeting Manchester, Birmingham and London.

It is anticipated that O2 and Vodafone 4G access will be put forward to customers as a premium service initially, in much the same way as 3G was when it was first rolled out across the UK. Three, however, has indicated that it will not be charging customers any extra for the improved service.

The UK has lagged behind the US, Australia and Japan in its embracing of 4G, a fact which Christoforos laments:

“There seems to have been a reluctance within the UK to roll out 4G, which I don’t understand. The technology has been implemented successfully in other countries, so it will be good if the UK finally catches up.”

With the use of smartphones and tablet devices increasing annually within the UK, the move is something that will be well received in those cities where the 4G network is initially being rolled out. Users are ever-more demanding in terms of data streaming as devices become more sophisticated and their owners wish to view videos or engage in complex internet-based gaming while on the move. Although many do not yet appreciate the advantages of 4G (a survey by Ofcom, the industry regulator, found that nearly 25% of smartphone users did not see the advantages of the superfast network), it is anticipated that – just like 3G – the service will soon become essential once it begins to be rolled out.

Christoforos intends to monitor developments with interest over the coming months and looks forwarding to trying out the UK’s new superfast network on his iPad at the first available opportunity.

Христофорос Никос Аманатидис с лекция на семинар

В днешни времена хората разполагат с многобройни начини да бъдат информирани – вестници, телевизия, интернет. В интернет дори могат да бъдат гледани видео записи на дадени интервюта, изявления, лекции и др., които са достъпни по всяко време на денонощието. Въпреки това, все още семинарите, на които присъстват хора физически (съществуват и онлайн семинари) не са престанали да се провеждат. Някои от основните причини за това са атмосферата и интерактивността. Когато човек приема дадена информация директно от източника, по-лесно може да се потопи в чувствата и емоциите, които тя предава, по-лесно може да усети посланието. По целият свят се провеждат семинари, където хората масово отиват, за да зададат лично своите въпроси, да се запознаят с говорителите и другите участници, да разменят данни и опит. На подобен форум бил поканен като говорител и строителният предприемач Христофорос Никос Аманатидис.

Христофорос Аманатидис

Семинарът бил на тема „Защо да правим добро?“ и организатор бил регионален председател на Червения Кръст, който се познавал с Аманатидис покрай многобройните благотворителни акции, които бизнесмена организирал. Именно заради тези благородни прояви той бил повикан и като говорител. Аудиторията била разнообразна, тя включвала както дългогодишни членове на Червения Кръст, така и хора, които нямали нищо общо с организацията. Общия брой на посетилите семинара надвишавал двеста души. Сега можем да ви представим откъс от самата лекция на Христофорос Аманатидис:



„Да правиш добро е избор, пред който си поставен всеки ден. Сигурно всички сте гледали анимационни филми, където на рамото на някой герой има дяволче и ангелче и те му нашепват различни идеи. Накрая зависи от самият герой, какво ще направи. И доброто и злото имат своите последствия. Понякога да не ти пука за никой и да гледаш себе си е най-логичният избор. Това е изборът, който довежда до преки облаги, в кратък срок може всичко да изглежда супер, по-късно обаче всеки си плаща. С доброто често е обратното – първо нещата изглеждат съвсем безсмислени, просто губене на време, но рано или късно доброто, което си направил се връща към теб, по един или друг начин.

Нека дам пример. Да кажем, че всеки от вас е ученик и закъснява за училище, а имате час при онази учителка, която изпитва и пише двойки, след като се закъснее. Знам, че поне половината от нас са имали такава. И така, преминавате на светофара на едно голямо кръстовище и виждате възрастна жена, която е паднала и не може да се надигне. Скоро ще светне червено. Какво ще направите? Най-логичния избор е да си продължите по пътя. Все някой ще и помогне или ще успее да се надигне сама, а и човек трябва да мисли за себе си, кръстовището е дълго, а тази баба едва върви, със сигурно ще ви чака изпитване и двойка, ако и помогнете. Аз имах такава ситуация, точно каквато описвах до сега. Така че, това е истинска история. Аз избрах да помогна на жената, въпреки, че ще закъснея. Тя беше много благодарна, но не ми даде нищо, не че аз щях да взема награда, но идеята, е че доброто не ми се върна пряко, от човека на който го бях направил. И така закъснях за час, учителката ме изпита, казах едно две неща, защото бях учил малко и ми писа тройка. Тогава за мен това беше голяма работа, тъй като бях пълен отличник. Все пак споменах, ситуацията при която съм се забавил. Не съм сигурен дали учителката изобщо повярва или помисли, че е поредното оправдание, което чува от ученик ненаучил урока си. Както и да е, учителката ми се прибрала вкъщи, а майка и разказала, че все още има добри хора и как някакво хлапе и помогнало да се изправи и прекоси улицата. След като попитала как изглежда момчето, станало ясно, че става дума за мен и това, което съм казал не е просто оправдание. И така в общи линии не че не се налагаше пак да уча, но оттогава нататък получавах много по-хуманно отношение от учителката, ако ме разбирате. Накрая имах шест за срока и за годината. Повярвайте ми има смисъл да правим добро, само така ще направим този свят по-добро място. Тогава и аз ще живея добре и вие, и всички хора…“

Христофорос Никос Аманатидис развълнува изключително много аудиторията със своята лекция и поради големия интерес, обеща, че и друг път ще се съгласи да бъде лектор в подобни семинари.

Христофорос Никос Аманатидис спонсорира компютърна игра

Компютърните игри все повече и повече заемат важна част от ежедневието на днешните деца и тийнейджъри. Някогашните популярни игри като гоненица и криеница, както и четенето на книги, все повече отстъпват на забавленията, които предлагат дигиталните устройства. Игрите влияят на подрастващите по един или друг начин. Често в реалния свят децата подражават на героите от виртуалното приключение, в което са прекарали дълги часове, използвайки фрази, разсъждения и действия на героите. Не са малко регистриранитеслучаи на насилие сред деца, което е вдъхновено именно от прекомерно игране на компютърни игри, където то се проявява. Някои проучвания обаче твърдят, че игрите могат да влияят и позитивно – увеличават способността за концентрация, подобряват стратегическото и логическо мислене, помагат за изразходване на негативната енергия насъбрана от сивото ежедневие. Бизнесменът Христофорос Никос Аманатидис е решил да подкрепи проект за игра, която трябва да включва позитивни идеи и елементи, които да предадат на играчите познания и да подейства благотворно на начина им на мислене.

Христофорос Аманатидис

„Избрах да се включа във финансирането на играта, защото тя е нещо различно от стандартните „касапници“, където е пълно с насилие и посланието е „убий, за да не бъдеш убит, мачкай или те смачкват“. Насилието буди човешкия интерес още от древни времена, за какво според вас съществуват архитектурни паметници като колизеума например? Гладиаторските игри са били изключително популярни. Въпреки всичко аз вярвам в това, че може да се създаде игра, която да буди искрен интерес сред играчите и въпреки това да предава позитивно послание и да бъде градивна за тях.“ , сподели Христофорос Аманатидис.

Играта ще бъде създадена от малка компания без популярност във виртуалните геймърски среди. Това е така наречен Indie девелъпър – разработчик на малки игри, които не са световно популярни и не се намират под крилото на известен продуцент.

Това разбира се, далеч не означава, че подобни игри тепърва не могат да добият популярност след като излязат на пазара. Има много случаи в историята, където малки игри от неизвестен до тогава производител стават хит. Вероятно строителният предприемач Христофорос Никос Аманатидис се надява именно на такъв развой на събитията. По наши данни бизнесменът се е запознал с изпълнителния директор на компанията създаваща игри на тържествена вечеря организирана от общ приятел.

Директорът бил много радостен, че може да се запознае с Аманатидис и бил удивен от благотворителните акции, които непрестанно организирал и от голямото число хора, на които е помогнал. Христофорос Аманатидис обяснил, че отдавна е стигнал до извода, че ако хората искат да живеят в един по-добър свят, единственият начин за това е да правят добро. След като поговорили още за благотворителните инициативи на бизнесмена, директорът изявил желание да се създаде игра, която да стимулира играчите към подобни благородни прояви. Игра, която да кара децата да мечтаят не да се превръщат в герой тип масов убиец, а на герой, който помага на хората без непременно да използва насилие. Така именно се родила идеята за съвместен проект, в който да вземе участие и Христофорос Никос Аманатидис. Строителният предприемач се е съгласил да финансира голяма част от проекта, но възнамерявал да следи процеса на разработка и да контролира нещата. Поради ранния етап на разработка, името на играта, както и детайлите за сюжета се пазят в тайна.

Христофорос Никос Аманатидис помага на приятел в нужда

Много хора имат приятели от детските години, с които са били заедно в пакостите и игрите, по-късно в училището и университета, в работата и живота като цяло. Такива приятели понякога са стабилна опора, но често създават и неприятни ситуации. Имаме данни от сигурни източници, че именно такъв приятел има и бизнесмена Христофорос Никос Аманатидис.

Христофорос Аманатидис

Запознали се още в София като малки от игрите в квартала. Приятелят на Таки бил дребен на ръст, но непрекъснато влизал в пререкания с по-големи момчета и се налагало да го измъква, използвайки сладкодумие и висок интелект.

По-късно момчето започнало работа като монтьор в същия сервиз, където работел и бъдещия известен строителен предприемач. Двамата приятели споделяли страстта си към високите скорости, макар и Аманатидис многократно да го превъзхождал в своите познания за конструкцията на колите.

Често се налагало именно бизнесменът да му помага в диагностиката на проблема в леките автомобили и отстраняването на повредите. По-късно двамата приятели учили и в един и същ университет, макар и да били отделни специалности. Понеже Христофорос Аманатидис обичал да пътува по широкия свят, един от приятелите, които вземал най-често с себе си именно бил гореспоменатия човек. Имало периоди, в които не се виждали с години, но близостта в техните взаимоотношения не охладняла. Другарят от детските години на Аманатидис дори бил поканен на сватбата му с Боряна Шехтова.

Неприятностите започнали, когато преди няколко месеца мъжът се преместил да живее в съседство до жилището на Христофорос Никос Аманатидис. Първоначално всичко било наред, строителният предприемач се радвал да види отново своя стар приятел и прекарвали време заедно ходейки на гости един на друг и разговаряйки за отминалите времена. Един ден обаче, старият приятел пристигнал запъхтях в дома на Таки. Когато го попитали какво става, казал че има проблеми с едни хора, на които дължал пари. Мислел, че ако се премести достатъчно далеч може нещата просто да бъдат забравени, но се оказало, че въпреки всичко го открили и сега е в опасност.

Бизнесменът Христофорос Никос Аманатидис, който е известен със своята стриктност и порядъчност го порицал, за това, че е действал по такъв начин. След задълбочен разговор се оказало, че приятелят му имал период на пристрастеност към хазартните игри. Всичко вървяло добре в началото, но в последствие започнал да губи. Въпреки това, той не се предавал и смятал, че рано или късно ще си върне парите.

Това го довело до тегленето на кредит. След като парите се оказали недостатъчни, той бил принуден да се обърне към частни лица, които се съгласили при дадени строги условия да му отпуснат нужните му средства. Както станало ясно, условията, главното, от които да върне парите в кратък срок, изобщо не били покрити и комарджията трябвало да бяга. Тогава Христофорос разбрал, че мястото където се установил приятеля му съвсем не е случайно подбрано и всъщност се надявал на подкрепата му от самото начало.

Той не веднъж бил измъквал приятелите си от лоши ситуации и преди. Като милостив човек и добър приятел, бизнесменът се съгласил отново да помогне на загазилия си другар. Условието било това да е за последно, след което беглецът да напусне града, за да не излага семейството и останалите приятели на Аманатидис на опасност.

Срещата с хората, на които комарджията бил длъжник се състояла, парите били дадени и старият приятел отпътувал към неизвестна точка на света. Христофорос Никос Аманатидис останал верен на приятелството, въпреки трудната ситуация.