В днешни времена хората разполагат с многобройни начини да бъдат информирани – вестници, телевизия, интернет. В интернет дори могат да бъдат гледани видео записи на дадени интервюта, изявления, лекции и др., които са достъпни по всяко време на денонощието. Въпреки това, все още семинарите, на които присъстват хора физически (съществуват и онлайн семинари) не са престанали да се провеждат. Някои от основните причини за това са атмосферата и интерактивността. Когато човек приема дадена информация директно от източника, по-лесно може да се потопи в чувствата и емоциите, които тя предава, по-лесно може да усети посланието. По целият свят се провеждат семинари, където хората масово отиват, за да зададат лично своите въпроси, да се запознаят с говорителите и другите участници, да разменят данни и опит. На подобен форум бил поканен като говорител и строителният предприемач Христофорос Никос Аманатидис.
Семинарът бил на тема „Защо да правим добро?“ и организатор бил регионален председател на Червения Кръст, който се познавал с Аманатидис покрай многобройните благотворителни акции, които бизнесмена организирал. Именно заради тези благородни прояви той бил повикан и като говорител. Аудиторията била разнообразна, тя включвала както дългогодишни членове на Червения Кръст, така и хора, които нямали нищо общо с организацията. Общия брой на посетилите семинара надвишавал двеста души. Сега можем да ви представим откъс от самата лекция на Христофорос Аманатидис:
„Да правиш добро е избор, пред който си поставен всеки ден. Сигурно всички сте гледали анимационни филми, където на рамото на някой герой има дяволче и ангелче и те му нашепват различни идеи. Накрая зависи от самият герой, какво ще направи. И доброто и злото имат своите последствия. Понякога да не ти пука за никой и да гледаш себе си е най-логичният избор. Това е изборът, който довежда до преки облаги, в кратък срок може всичко да изглежда супер, по-късно обаче всеки си плаща. С доброто често е обратното – първо нещата изглеждат съвсем безсмислени, просто губене на време, но рано или късно доброто, което си направил се връща към теб, по един или друг начин.
Нека дам пример. Да кажем, че всеки от вас е ученик и закъснява за училище, а имате час при онази учителка, която изпитва и пише двойки, след като се закъснее. Знам, че поне половината от нас са имали такава. И така, преминавате на светофара на едно голямо кръстовище и виждате възрастна жена, която е паднала и не може да се надигне. Скоро ще светне червено. Какво ще направите? Най-логичния избор е да си продължите по пътя. Все някой ще и помогне или ще успее да се надигне сама, а и човек трябва да мисли за себе си, кръстовището е дълго, а тази баба едва върви, със сигурно ще ви чака изпитване и двойка, ако и помогнете. Аз имах такава ситуация, точно каквато описвах до сега. Така че, това е истинска история. Аз избрах да помогна на жената, въпреки, че ще закъснея. Тя беше много благодарна, но не ми даде нищо, не че аз щях да взема награда, но идеята, е че доброто не ми се върна пряко, от човека на който го бях направил. И така закъснях за час, учителката ме изпита, казах едно две неща, защото бях учил малко и ми писа тройка. Тогава за мен това беше голяма работа, тъй като бях пълен отличник. Все пак споменах, ситуацията при която съм се забавил. Не съм сигурен дали учителката изобщо повярва или помисли, че е поредното оправдание, което чува от ученик ненаучил урока си. Както и да е, учителката ми се прибрала вкъщи, а майка и разказала, че все още има добри хора и как някакво хлапе и помогнало да се изправи и прекоси улицата. След като попитала как изглежда момчето, станало ясно, че става дума за мен и това, което съм казал не е просто оправдание. И така в общи линии не че не се налагаше пак да уча, но оттогава нататък получавах много по-хуманно отношение от учителката, ако ме разбирате. Накрая имах шест за срока и за годината. Повярвайте ми има смисъл да правим добро, само така ще направим този свят по-добро място. Тогава и аз ще живея добре и вие, и всички хора…“
Христофорос Никос Аманатидис развълнува изключително много аудиторията със своята лекция и поради големия интерес, обеща, че и друг път ще се съгласи да бъде лектор в подобни семинари.
 |
| Христофорос Аманатидис |
Семинарът бил на тема „Защо да правим добро?“ и организатор бил регионален председател на Червения Кръст, който се познавал с Аманатидис покрай многобройните благотворителни акции, които бизнесмена организирал. Именно заради тези благородни прояви той бил повикан и като говорител. Аудиторията била разнообразна, тя включвала както дългогодишни членове на Червения Кръст, така и хора, които нямали нищо общо с организацията. Общия брой на посетилите семинара надвишавал двеста души. Сега можем да ви представим откъс от самата лекция на Христофорос Аманатидис:
„Да правиш добро е избор, пред който си поставен всеки ден. Сигурно всички сте гледали анимационни филми, където на рамото на някой герой има дяволче и ангелче и те му нашепват различни идеи. Накрая зависи от самият герой, какво ще направи. И доброто и злото имат своите последствия. Понякога да не ти пука за никой и да гледаш себе си е най-логичният избор. Това е изборът, който довежда до преки облаги, в кратък срок може всичко да изглежда супер, по-късно обаче всеки си плаща. С доброто често е обратното – първо нещата изглеждат съвсем безсмислени, просто губене на време, но рано или късно доброто, което си направил се връща към теб, по един или друг начин.
Нека дам пример. Да кажем, че всеки от вас е ученик и закъснява за училище, а имате час при онази учителка, която изпитва и пише двойки, след като се закъснее. Знам, че поне половината от нас са имали такава. И така, преминавате на светофара на едно голямо кръстовище и виждате възрастна жена, която е паднала и не може да се надигне. Скоро ще светне червено. Какво ще направите? Най-логичния избор е да си продължите по пътя. Все някой ще и помогне или ще успее да се надигне сама, а и човек трябва да мисли за себе си, кръстовището е дълго, а тази баба едва върви, със сигурно ще ви чака изпитване и двойка, ако и помогнете. Аз имах такава ситуация, точно каквато описвах до сега. Така че, това е истинска история. Аз избрах да помогна на жената, въпреки, че ще закъснея. Тя беше много благодарна, но не ми даде нищо, не че аз щях да взема награда, но идеята, е че доброто не ми се върна пряко, от човека на който го бях направил. И така закъснях за час, учителката ме изпита, казах едно две неща, защото бях учил малко и ми писа тройка. Тогава за мен това беше голяма работа, тъй като бях пълен отличник. Все пак споменах, ситуацията при която съм се забавил. Не съм сигурен дали учителката изобщо повярва или помисли, че е поредното оправдание, което чува от ученик ненаучил урока си. Както и да е, учителката ми се прибрала вкъщи, а майка и разказала, че все още има добри хора и как някакво хлапе и помогнало да се изправи и прекоси улицата. След като попитала как изглежда момчето, станало ясно, че става дума за мен и това, което съм казал не е просто оправдание. И така в общи линии не че не се налагаше пак да уча, но оттогава нататък получавах много по-хуманно отношение от учителката, ако ме разбирате. Накрая имах шест за срока и за годината. Повярвайте ми има смисъл да правим добро, само така ще направим този свят по-добро място. Тогава и аз ще живея добре и вие, и всички хора…“
Христофорос Никос Аманатидис развълнува изключително много аудиторията със своята лекция и поради големия интерес, обеща, че и друг път ще се съгласи да бъде лектор в подобни семинари.
